Събития
Филмаутор отбелязва 45 години от премиерата на филма „От нищо нещо“ с прожекция в Одеон
На 25 октомври от 18.00 ч. във филмотечно кино Одеон ще бъде показан филмът „От нищо нещо“ в памет на режисьора Никола Рударов, като част от фестивала за българско класическо кино „24 през 2024“ по идея на Филмаутор. Зрителите помнят Никола Рударов и с чудесната му роля на учителя по математика от филма „Вчера“, който беше прожектиран в рамките на миналогодишния фестивал „30 вечери с 30 класики“ на Филмаутор.
Премиерата на филма „От нищо нещо“ се състои на 9 юли 1979 г. Сценарист е Николай Никифоров, оператор – Георги Георгиев, художник – Владимир Лекарски, костюми – Елиана Стоянова, музика – Борис Карадимчев. Ролите изпълняват: Анета Сотирова, Асен Кисимов, Стефан Данаилов, Стефан Костов, Анна Пенчева, Иван Савов, Димитър Панов, Мария Ганчева, Стефан Костов, Веско Зехиров.
Филмът е заснет по действителна история, случила се с един от най-известните ни художници – Иван Стоилов-Бункера. Той често разсмива приятелите си с нея, така я научава и колегата му Петър Рашков, който пък я разказва на писателя Николай Никифоров, автор на сценария.
Известен столичен журналист отива на гости на своя съученик Панчо в провинцията. Панчо е отишъл в града и съпругата му трябва да посрещне госта. Под любопитните погледи на съседите двамата очакват домакина пред трапезата. Неловкостта между тях се засилва. Как ще спят под един покрив? Какво ще кажат хората? Умореният гост е готов да преспи в плевнята. През нощта, изплашен от биволицата, журналистът пада в изкопа за септична яма. На разсъмване стопанката го открива и в желанието си да му помогне също пада в дупката. Когато Панчо си идва и намира приятеля и жена си в ямата, той е потресен. Разяждан от ревност, е готов да пренебрегне приятелството, с което се е гордял. Панчо не може да повярва, че кротката биволица е изяла ризата на приятеля му и той от уплаха е паднал в ямата. Затова решава да я заколи, за да открие в стомаха ѝ доказателството за неопетнената семейна чест. Селото се готви за пир. Журналистът, проклинайки се за главоболията, които е създал, се измъква през прозореца.
Актрисата Анета Сотирова за филма
„Хубавото и непреходното на тази комедия е, че показва в цялата своя битност мъжът и жената. Все пак поколенията знаят, трябва да помнят, че всичко това, което започва и свърша, е с един мъж и с една жена. И тази прекрасна комедия е апотеоз на обичта, на това какво ще кажат хората, нещо, което и в наши дни все още битува. Не сме така разкрепостени, много често се опитваме да отклоним вниманието от себе си, да не би случайно някой да си помисли нещо за нас, такова, каквото ние не сме.
Това е една от прекрасните и характерни роли на Стефан Данаилов. Ние сме градски хора, и двамата и сме родени в центъра на София, на две съседни улици, а пък изведнъж се оказа, че изиграваме нещо нетипично за нашата среда. И точно затова се получи филмът, защото влязохме в образ. Винаги се получават по-добре нещата, когато си коренно далеч, а само героя си възприел, който ти играеш.
Интересното беше, че снимахме сцената в ямата, с моята нощничка прозрачна, някъде през ноември, тогава беше някаква първа копка на комплекса в Младост 4. Слагах един калорифер, който духаше и отгоре покривахме с найлон, за да може горе долу и тази пара, която излизаше от нас, от устата ни, да се прикрие. Това бяха едни 10-ина дни доста сериозни в здравословен аспект, беше рисковано, но се получи
Друга интересна случка е, че единния път така падна лопатата, с която аз трябваше да изкача, че почти щеше да ме среже, просто имаше Господ над мен, който изведнъж я отмести от тялото ми.
Така че имахме много интересни преживявания по време на снимките в село Трудовец, всичко беше автентично. Тази къща, която след това в киноцентъра беше притворена, беше истинска, така беше обзаведена, такъв беше холът с покритите мебели. Аз не зная сигурно вече няма такива къщи, защото и хората си отидоха. Така че ако има, те пък ги пазят за децата, които са в чужбина за внуците, които очакват да се върнат някой ден.
2 месеца се провеждаха кинопробите. А пък след „Сватбите на Йоан Асен“, когато изиграх княгиня Белослава и след това кръстих моята дъщеря на това прекрасно име, бяха минали почти 5 години. Както често става – в началото изведнъж изплуваш и след това те забравят бързо. И се явих на този кастинг и трябваше да се премине през много популярни имена, които ежедневно се снимаха, но режисьорът рискува с мен и нещата се получиха и съм много щастлива!
Особено във филм, в който са само трима персонажите, за да не рискуваш, трябва да заложиш на сигурни имена, тук действително рискът беше с моето име и аз съм много щастлива, че издържах този изпит по време на кастинга и нещата си дойдоха на мястото. Което го пожелавам на абсолютно всеки актьор – да има тази среща, да има тази надежда. Срещата да не бъде техничарска само, защото в един момент техниката много подсказва на артистите какво да правят. А да оставят сърцето в работата си!“
Анета Ситорова разказва за режисьора Никола Рударов
„Никола Рударов беше човек с уникална дисциплина и спортен дух, нещо което в нашите среди в онези години не беше толкова залегнало, защото артистът просто живееше в своите облаци на мечти и надежди. Вечер след спектакъла си изпиваше едно питие и продължаваха надеждите да витаят в облаците. Докато Никола Руударов спортуваше уникално много. Всяка сутрин той тичаше, правеше кросове и в София и на снимачната площадка, когато бяхме – в Правец имаше един мотел, в настоящото време е голям хотел. Тази спортна закалка, която той имаше и си налагаше тази дисциплина, тя беше дисциплината в работата. Беше перфекционист, наистина си спомням с огромен респект и уважение за тази невероятно личност, която беше Никола Рударов.
Невероятен режисьор! Оставяше ни съвсем свободно, но много майсторски ни водеше в ролите, влизаше просто под кожата на всеки един персонаж. Самият той се опитваше да го изиграе. И това беше действително една съвършена симбиоза, което се случваше между нас със Стефан, Асен Кисимов, светла им памет на тези светли души!“
Фестивалът „24 през 2024“ е по идея на Филмаутор със съдействието на Национален филмов център и Българска национална филмотека. Всички прожекции са с вход свободен за зрителите. Програмата до началото на декември можете да проследите тук: https://www.filmautor.org/24
Заедно с всеки филм Филмаутор представя и творчеството на съответния режисьор с участието на български изтъкнати кино специалисти, сред които проф. д-р Божидар Манов и доц. д-р Деян Статулов.
Събития
Глен Хюз представя в България „Гласовете на рока със симфоничен оркестър“
Уникалното шоу с музиката на Deep Purple „ще запали“ Зала 1 на НДК на 18 февруари 2025 г.
Феновете на рока и класиката вече може да запазят в календара си първата култова дата за новата година. По покана на „Кантус Фирмус“ на 18 февруари 2025 г. Глен Хюз ще представи в България мегаспектакъла „Гласовете на рока със симфоничен оркестър“.
Глен Хюз е легендарен британски рок музикант, певец, басист и композитор, известен със завладяващия си глас и участие в Deep Purple, Trapeze и Black Country Communion, както и с успешната си солова кариера. За специалното събитие в България той ще излезе на сцена заедно с оркестър „Кантус Фирмус“, който през 2023 година разтърси българската публика с „Концерт за група и оркестър от Джон Лорд и музиката на Deep Purple“ в две напълно разпродадени последователни дати.
Изключителният артист идва за пръв път у нас в подобна музикална комбинация и със заявката залата да е препълнена ‒ както винаги. Публиката в НДК ще чуе по неповторим начин Highway Star, Mistreated, Burn и още от великите рок песни за всички времена.
За специалната вечер Глен Хюз събира мастита компания. На сцената в Зала 1 с него ще излязат: Кайтнер Зи Дока ‒ китара, и Бернхард Велц ‒ ударни (свирили с Брус Дикинсън и Джон Лорд), както и Ернесто Геци ‒ клавишни, познат от участията си с Ерос Рамацоти или Gotthard.
Към тази супергрупа се присъединява като диригент мултиинструменталистът Стийв Бентли Клайн, а спектакълът е по идея на майстора в сценичните предизвикателства Бернхард Велц.
„Гласовете на рока със симфоничен оркестър“ е едно от най-посещаваните събития в Европа за 2024 година и ще е в България на: 18 февруари 2025 г./ зала 1 НДК
Събития
Започва кастингът за XIII национален конкурс „Път към славата“
Престижният форум „Път към славата“ очаква нови таланти за своето 13-то издание, които ще са оценени от международно жури.
Най-чаканият годишен конкурс „Път към славата“ посреща нови таланти за своето 13-то издание. До 25-ти януари всички повелители на сцената ще могат да заявят участие в един от най-престижните музикални форуми у нас.
Даровити артисти между 3 и 35-годишна възраст ще имат възможност да докажат своето майсторство в цели 5 категории – танц, вокал, фолклор, инструменталисти и класическо пеене. Най-изявените сред тях ще получат специално изработени призове, покани за участие в международни фестивали в чужбина, парични награди, както и стипендии от Министерство на образованието и науката, подпомагащи творческия път на таланти.
„Щастливи сме, че за 13-та поредна година на сцената на конкурса „Път към славата“ ще стъпят най-талантливите артисти у нас, но си запазваме правото скоро да обявим и още изненади“- разказват организаторите на конкурса Арт център „Кърнолски“.
От центъра с внимание отбелязват и, че музикалните домакини на конкурса, вокална студия „Дъга“, които тази година отбелязват 30 години от своето създаване, ще изберат един от всички участници, който ще получи възможността да стъпи на сцената на международния фестивал „Magia Italiana“ в Римини, Италия.
Очаква се съвсем скоро „Път към славата“ да обяви и своето специално жури, като заявката е в него да присъстват едни от най-големите звезди на България, както и професионалисти от чужбина. Конкурсът ще изненада участници и гости и със уникална фестивална програма, изпълнена с мастър класове, уорк шопове и възможност присъстващите да придобият много нови знания и умения, които ще ги подкрепят в мечтания път към славата.
За повече информация и регистрация: Регистрация: Път към славата `2025 – Contaste
Повече за „Път към славата“
За тези 13 години в състава на авторитетното жури на конкурса са били безспорни професионалисти като председателя на Съюза на музикалните и танцови дейци – Станислав Почекански, проф. Етиен Леви, проф. Анелия Янева, проф. Йосиф Радионов,
проф. Атанас Атанасов, проф. Анатоли Кръстев, Стефан Илчев, Вензи, Венци Венц, Ваня Монева, Victor Hendrickson (Швеция), Aleksander Palac (Полша), Giovanni Nepi (Италия) и много други.Престижната сцена на „Път към славата“ води по пътя към големия музикален успех някои от най-нашумелите изпълнители в българския шоубизнес към момента като Лидия Ганева, момичетата от екс-групата „4 Magic“, Жаклин Таракчи, Радко Петков, Надежда Ковачева и Симеон Славев от „Гласът на България“, както и популярният вокален педагог Георги Янков.
Повече за вокална студия „Дъга“
Вокална студия „Дъга“ към Арт Център „Кърнолски“ с главен художествен ръководител г-жа Снежана Полихронова – Кърнолски и продуцент Димитър Кърнолски – син, дават старт на музикалната кариера на множество изпълнители у нас – Елена Сиракова (Вселена), Тахома (Ясен Таха), Невена Арутунян и много други. Талантите на „Дъга“ са познати от малкия екран от предавания като Евровизия, Детска Евровизия, X-Factor, Гласът на България, Големите Надежди, както и от сингли на популярни изпълнители като „Черно-бяло Черно море“ на Стефан Вълдобрев и Обичайните Заподозрени. Вокалната студия участва във фестивали в над 26 държави, където завоюва челните места, представяйки страната ни. Талантите имат издадени 7 компакт диска и 4 плочи, записани и продуцирани в звукозаписното студио на Арт Център „Кърнолски“.
Събития
Режисьорът Йордан Славейков поставя пиесата “Прашка“
На 7 декември (събота) от 19:30 ч. в I am Studio ще се състои софийската премиера на пиесата „Прашка“ на руския драматург Николай Коляда. Текстът е написан преди 35 години. Пиесата е една от най-интимните и болезнени творби на Коляда. Режисьорът Йордан Славейков получава през 2018 г. неговото съгласие да преведе текста и да го постави. През годините прави опити в различни театри, но едва сега успява.
„Прашка“ е продукция на фондация „Арт Офис“, реализирана с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Създаване’24“ и Министерство на културата.
Участват актьорите Йордан Върбанов, Преслав Търпанов, за когото това е първа професионална изява, и Августина-Калина Петкова, която е и автор на текста на песента. Преводът и режисурата са на Йордан Славейков, музиката на Христо Намлиев, сценография и мултимедията са създадени от Теодор Киряков.
„Прашка“ е пиеса за любовта – за първата и за последната, за голямата и забранената, за единствената и за невъзможната, несбъдната любов. Пиеса за страха от самия себе си, за изборите, които правим и за които плащаме висока цена; за срама, който може да превърне любовта в омраза.
Николай Коляда създава „Прашка“ в края на 80-те години. Авторът представя пиесата за първи път на национален драматургичен конкурс, където текстът е посрещнат с остри критики. Години наред никой театър не иска да я постави. Едва след успешна постановка в САЩ, водещи руски театри също я включват в репертоара си.
В България пиесата е поставена за първи път в края на деветдесетте години на миналия век в драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна.
Йордан Славейков за “Прашка“
„Много рядко се случва в “чекмеджето на режисьора” почти двайсет години да отлежава непоставена пиеса, да минават сезони, да се появяват и да си отиват теми, а нещо във въпросната пиеса да не му дава мира. Искам да поставя тази пиеса от момента, в който я прочетох като студент, дори я преведох “за всеки случай”. Случаят дойде. Донесе със себе си още и още въпроси. Продължавам да търся отговорите.“
„Една от големите мисии на театъра, според мен, освен да поставя въпроси, които не си задаваме на глас, е да дава и утеха. Това е пиеса за любовта, за цената, която плащаме, когато от страх се разминем с нея. Много отдавна вярвам, че е посилно любовта да победи смъртта, да я надживее. И много отдавна аз живея така, това е моето верую.“
„Прашка“ е представление-разговор, спектакълът търси отговори на въпроси, които често не задаваме на глас. Приканва публиката да се вгледа в себе си и в другия, за да търси разбиране, а не осъждане.
Николай Коляда е явление не само в руската драматургия, но и в световния театър
Роден е в Казахстан, основава собствен частен театър в Екатеринбург, класиран от Forbеs на пето място сред най-добрите руски театри. Той е актьор, режисьор, писател, преподавател и сценарист. Написал е над 120 пиеси.
Коляда е сред съвременните руски драматурзи, който се отличава с изключителна чувствителност към житието на малкия, забравения, изпадналия от обществото човек. Пиесите му реабилитират този човек, намират светлина, там, където друг би видял само мрак.
Николай Коляда е поставил много от своите пиеси. Попитан от режисьора Йордан Славейков коя своя пиеса не би поставил, той отговаря: „Прашка“. Твърде е болезнено. Страхувам се, че ще умра докато репетирам.“
В последно време срещу актьор от театъра на Коляда се води дело заради “изказване на мнение, различно от официалната държавна политика”, самият той е привикван в съда на всички заседания. Коляда е “посъветван” да прекрати активността си в социалните мрежи, да не дава интервюта, а театърът е обект на проверки и ревизии.
-
Новинипреди 3 месеца
Игралният филм „Русалки” предизвика огромен интерес сред зрителите
-
Новинипреди 3 месеца
Филмът „Русaлки” с рекорден брой зрители в кината
-
Новинипреди 2 месеца
Пъф Деди: От музикална икона до център на скандал
-
Събитияпреди 3 месеца
Дъждът не изплаши феновете на Керана и Космонавтите
-
Интервюпреди 3 месеца
Християна Лоизу за майчинството, сцената и любовта
-
Новинипреди 2 месеца
ТОНИ събира най-големите си хитове в ексклузивния албум „Пробуждане“
-
Новата музикапреди 3 месеца
DANA Vixx – Truth In The Eyes
-
Новата музикапреди 4 месеца
Ignatoff x Nelita x Veselina Todorova – Рада