Седемнайсетгодишният Максим Ялнъзов, който вече се изявява под артистичния псевдоним MAX1M, представи своята четвърта авторска песен „EGO GAME“. Това е първият му проект на английски език и бележи нов етап в развитието му. Въпреки това той запазва връзката с българските си корени, като вплита и родни елементи в текста. MAX1M определя песента като своеобразен мост към предстоящите англоезични заглавия.

С новия сингъл младият артист си поставя цел да създаде модерно и хитово звучене, насочено най-вече към своята връстническа аудитория. „EGO GAME“ разказва за вътрешната битка със себе си и изкушенията на външния свят. Песента е с отворен финал, който оставя на слушателя свободата да избере как завършва историята.

MAX1M е автор на текста и музиката, а върху аранжимента работи заедно с Ангел Проданов – Ачо. Клипът е заснет от оператора Павел Симеонов. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ към Община Варна и Музикаутор.

Максим Ялнъзов е познат и от музикални конкурси в страната и чужбина, от озвучаване на популярни анимации и от участия в мюзикъли на Държавна опера Варна. „EGO GAME“ е още една уверена стъпка в изграждането на неговия артистичен път.

В свят, движен от войни на глада за власт, 16-годишният Антон Котас създава „Кафене Виена“ като музикален апел за спасение на човечеството. Третият му сингъл затвърждава творческата му колаборация с Ангел Дюлгеров – китарист, продуцент и хитмейкър в екипите на артисти като Лили Иванова и Любо Киров.  „Кафене Виена“ обаче е първият проект, в който Антон е автор на текста и музиката. Видеото към баладата със силен социален заряд е режисирано от Серж Железко и събира в черно-бяла ретроспекция част от най-трагичните събития, прекроили историята на света.

„Идеята за „Кафене Виена“ започна да зрее от ден първи от познанството ни с Ангел Дюлгеров в „Гласът на България“, но доби завършен вид близо две години по-късно, докато пътувах за границата между Южна и Северна Корея.“, споделя Антон. „Тази песен е метафора за свят, който се разпада – не само физически, но и духовно. Това е предупреждение, че хаосът и духовната празнота около нас са знаци за криза на самото човечество.“

„Кафене Виена“ бе представена за пръв път на живо по време на първия самостоятелен концерт на Антон Котас преди броени дни в столичния клуб Joy Station. С винтидж звука си Back To Music Rehab се превърна в своеобразна машина на времето, която Антон навигира заедно с групата си „Перфектното число“. С изключителен звук и добра енерия те  пренесоха феновете към 50-те години на миналия век с класики на титани като Елвис и Чък Бери, и ги върнаха в наши дни със сърцати кавъри на Ед Шийрън и Ейми Уайнхаус. 

Балансирсйки успешно между ангажиментите си в училище и на сцената, Антон Котас е на финалната права от работата по дебютния си мини албум, който ще стане пазарен факт до края на годината. Освен нови музикални истории с блус и рок душа, проектът ще включва експлозивния трак „Дяволски добра“, който му донесе награда за дебют на БНР Топ 20.

„Равносметка“ е тракът, с който КХКО прави смело, уверено и дълбоко лично изявление. Това не е просто песен – това е момент, в който артистът превръща вътрешното си израстване в звук, а битките със себе си в истории, които не могат да те оставят безучастен. Още от първите секунди става ясно, че проектът е изграден с конкретна цел: да покаже кой е КХКО, откъде идва, през какво е преминал и накъде се движи.

Ритъмът е изчистен и подреден, оставяйки достатъчно пространство изпълнението да блести без излишни разсейващи детайли. Така се ражда саунд, който стои на високо професионално ниво и звучи едновременно модерно, зряло и истинско.

Песента е своеобразен дневник на вътрешни разговори, паузи, връщания назад и решения, които остават невидими за света, но променят човека отвътре. Такава откровеност се среща рядко, а поднесена толкова убедително, тя води до неизбежен ефект: слушателят не просто чува – той усеща. И няма как да остане безучастен.

„Равносметка“ работи на няколко нива – като музика, като послание и като образ на артист в развитие, който отказва да прави компромис със своя стил и идентичност. КХКО показва лице на изпълнител, който не гони сензация, а стойност, каквато я разбира. Той не се стреми да шокира, а да бъде чут. А когато един артист успее да превърне вътрешните си битки в музика, резултатът е естествен.