Театър
„Кой се бои от Вирджиния Улф?“: Вечна история за човешките отношения

Едуард Олби ни завежда в дълбините на човешката душа с пиесата си „Кой се бои от Вирджиния Улф?“, която продължава да вълнува публиката десетилетия след първото си представяне. Поставена на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ от 8-ми октомври, под режисурата на Стоян Радев, тази драма ни напомня за важността на интимните отношения и за опасностите, които дебнат, когато те се пренебрегват.
В една нощ, изпълнена с напрежение и емоционални сблъсъци, четирима героя се сблъскват с най-дълбоките си страхове и желания. Марта и Джордж, млада двойка преподаватели, отпразнуват с колегите си завършването на учебната година. Но празникът бързо прераства в безмилостен психологически двубой, в който маските падат една по една и се разкриват истинските лица на героите.
Олби майсторски съчетава комичното с трагичното, създавайки една сложна и многопластова история. Диалозите са остри и изпълнени с ирония, а героите са изключително сложни и противоречиви. С всяка изречена дума, ние все по-дълбоко проникваме в техния свят, разкривайки техните най-съкровени тайни и страхове.

В нашия забързан свят, изпълнен с повърхностни връзки и виртуални комуникации, пиесата на Олби звучи особено актуално. Героите му ни напомнят за важността на истинските, дълбоки връзки и за необходимостта да се отворим един към друг. В същото време, те ни предупреждават за опасностите, които дебнат, когато пренебрегваме емоционалните си нужди и се затваряме в себе си.
Постановката на Стоян Радев е впечатляваща. Режисьорът е успял да създаде на сцената атмосфера на напрежение и несигурност, която увлича зрителя от първата до последната минута. Актьорите Ирини Жамбонас, Каталин Старейшинска, Малин Кръстев и Владимир Зомбори създават незабравими образи, които дълго ще останат в съзнанието на публиката.
„Кой се бои от Вирджиния Улф?“ е повече от просто една пиеса – това е предизвикателство към всеки един от нас да погледнем в дълбините на собствената си душа и да се запитаме: „Истински ли познаваме хората, с които споделяме живота си? Готови ли сме да се сблъскаме с истината за себе си и за нашите отношения?“
Ако търсите една вечер, изпълнена с емоции и размисли, не пропускайте възможността да гледате „Кой се бои от Вирджиния Улф?“ в Малък градски театър „Зад канала“.
Театър
„Последна стъпка“ от Йордан Славейков

След двете си премиерни представления, състояли се в дните от Страстната седмица преди Великден, спектакълът „Последна стъпка“ на драматурга и режисьор Йордан Славейков може да бъде видян на още две дати през април – на 22 и 30 април от 19:00 ч. на Камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов“. Постановката е сценична адаптация по едноименния роман на Йордан Славейков, който е и режисьор на спектакъла.
В спектакъла участват актьорите – Веселин Мезеклиев, Велислав Павлов, Вяра Табакова, Ева Тепавичарова и Йордан Върбанов. Сценична версия и режисура – Йордан Славейков, сценография -Теодор Киряков, костюмография – Никол Трендафилова, музика – Христо Намлиев, плакат – Янина Петрова.
„Последна стъпка“ е не само семеен, той е поколенчески роман. Това е роман за сложните отношения в едно семейство, но и за липсата на любов, за прекомерната любов. А направих спектакъл за силата на човека, който умее да прощава“, каза за новата си постановка Йордан Славейков.
Членовете на едно разпиляно семейство се събират отново на границата на живота и смъртта, на предела между реалността и бълнуването, за да си кажат всичко премълчано през годините. И да се опитат да получат и дадат прошка. За първи път изричат на глас болезнени тайни, жестоки истини, кървящи спомени. Всички те са от породата на оцеляващите – намерили са начин да се изправят и да продължат след бруталните повратности на живота, който им е оставил белези до гроб. Но е дошло време за равносметка. Те отново преминават през най-мрачните си грехове, през неслучилите се любови и незарасналите душевни рани с надеждата да открият нещо много повече от истина – надежда.

Постановката е по неколкократно преиздавания дебютен роман на Йордан Славейков „Последна стъпка“, издаден от ИК „Жанет 45“. Романът е отличен със „Сребърен пегас“ за най-добър роман в категория проза на конкурса „Южна пролет“ (Хасково, 2016), както и с наградата „Дъбът на Пенчо“, връчвана от проф. Светлозар Игов. Книгата е номинирана и за литературната награда на клуб „Перото“ към НДК.
През 2025 г. романът ще бъде издаден на немски език от издателство Mauke и на испански език от La tortuga Búlgara. Йордан Славейков е представляван от Sofia Literary Agency.
На въпрос как е подбрал актьорския състав за „Последна стъпка“, Славейков отговаря: „Аз гледам непрекъснато театър – от дипломни спектакли в НАТФИЗ, през независими представления, до спектакли в репертоарните театри. С някои от тях, като Йордан Върбанов, съм работил и много се радвам, че директорът прие външен актьор да играе в „Последна стъпка“. С Вяра Табакова искам да работя още откакто я гледах преди години в представлението „Всичко ни е наред“ на Десислава Шпатова. С Ева Тепавичарова сме от един клас в Академията. Завършихме съответно актьорство и режисура при проф. Крикор Азарян. Ева играе много, много добре в „Оръжията и човекът“ под режисурата на Джон Малкович. Велислав Павлов харесвам още от работата му с Мариус Куркински в „Кралят елен“. Веселин Мезеклиев е възхитителен в „Бурята“ на Боб Уилсън. Да отговоря на въпроса как ги подбрах – след личен разговор. Разказах накратко на всеки един от тях идеята си. Поканих ги да работим заедно, те се съгласиха.“

Един от първите въздействащи отзиви дойде от директора на Драматичен театър-Габрово, Петко Койчев. „Емпатия! Ако с една дума мога да опиша изживяното тази вечер, е тази. Дали остарявам, дали душата ми остарява – не знам… но сякаш все повече спектакли, разкриващи човешката душевност – онзи свят, който винаги умело скриваме – ме карат все по-често да изпитвам емпатия. Колко е важно да се борим за изборите си, за мечтите си. Една ‘муа’ (муха), една мечта… неосъществена – и целият ни свят се обръща наопаки. Силен текст, може би на моменти натежава, но мисълта веднага те връща към: „Това са нещата от живота, които всеки ден ни заобикалят“. Весо Мезеклиев – Сила! Вяра! Мощ! Обич! Вяра Табакова – Финес! Утеха! Обич! Младите колеги – не отстъпващи по нищо на двамата „театрални зверове“. Да, ще се смеете на моменти, ще плачете на моменти, ще живеете в света на Йордан Славейков – „Последна стъпка“, спектакъл на Народен театър „Иван Вазов“. Опитайте от сладостта и солта на живота на героите – заслужава си.“
Повече информация и билети: https://www.nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/posledna-stpka
Йордан Славейков е български актьор, режисьор, писател и педагог. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 2006 г. в класа на проф. Крикор Азарян, а през 2008 г. специализира актьорство в Москва, в Международното лятно театрално училище. Съавтор и сърежисьор е на пиесата „Паякът“ заедно с Димитър Касабов – постановка, номинирана за „Аскеер“ за драматургия. Монодрамата му „Виктория“ е преведена на украински, сръбски, македонски, руски и английски език, и е поставена в Република Северна Македония през 2021 г. Същата постановка му носи награда за режисура от Международния фестивал на моноспектаклите SoloAct 2024 в Габрово. Пиесата има и номинация за наградата ИКАР в категория „Драматургичен текст“.
Славейков е режисьор на документалната постановка „Ембриони“ (I AM STUDIO), създадена по негова идея и текст. Сред другите му постановки са „Оскар и розовата дама“ (ДКТ Враца), „Стъклената менажерия“ и „Съзвездия“ (ТР Сфумато), „Прашка“ (I AM STUDIO) и други. Поставял е театрални продукции и в Украйна, и в Беларус.
Театър
Моноспектакълът Виктория се играе за 35 път в I Am Studio

Моноспектакълът „Виктория“ на драматурга и режисьор Йордан Славейков ще бъде представен за 35 път пред публика на 31.03 от 19.30 в I Am Studio. Пиесата разглежда съдбоносните избори, които хората правят, самотата, която тези избори носят, както и темите за страха и предателството.
„Виктория“ започва своя живот по времето на ковид пандемията като дигитален международен проект с подкрепата на Национален фонд култура. Осем професионални актриси от осем различни държави – Северна Македония, Беларус, Грузия, Русия, Латвия, Украйна, Швейцария, България и Великобритания – заснемат монолози от пиесата на осем езика.
През 2021 пиесата е поставена в театър „Антон Панов“ гр Струмица, Република Северна Македония. През 2022 г. авторът и режисьор Йордан Славейков я поставя в независимото театрално пространство I am Studio с подкрепата на Министерството на културата и „Elly Media and Advertising“.
През 2021 година „Виктория“ е сред претендентите за Международната драматургична награда „Аврора“ на фестивала „Предпремиери“ в Полша, където се състезава с още 30 проекта от различни държави в Европа и Азия

Пиесата е номинирана за наградата „Икар“ в категория „съвременен драматургичен текст“, а Деница Даринова е номинирана за наградата „Аскеер“ в категория „моноспектакъл“. Йордан Славейков е отличен с наградата за режисура за международния театрален фестивал „Solo Act“.
Спектакълът е гостувал в Пловдив, Пазарджик (фестивал), Варна, Габрово (международен фестивал) и Враца. Пиесата е преведена на английски, италиански, руски, сръбски, македонски езици.
Костюмите за Виктория са на Юлиана Войкова- Найман.
Деница Даринова, актрисата от „Виктория“, която играе Виктория
„Да си сам на сцената е страшно! Отговорността е огромна. Няма партньор, с който да си подаваме топката, но за сметка на това головете са красиви, когато успея да уцеля вратата, а не гредата.
Едновременно е и свобода! Тя се състои в това да се пуснеш директно в бездната, без да те интересува как ще се приземиш – дали на главата или на краката си след добре изпълнен лупинг.
В началото на пътя преживяхме много с нея (Виктория). Преди представление изпитвах смесени чувства – страх, вълнение, любопитство, но най-вече респект. Усещах, че все още текстът и преживяването му тук и сега са надвиснали над главата ми като голям къс скала, който може всеки момент да падне върху мен и да ме премаже. Извинете за сравнението, но наистина така си го визуализирах.
Сега нещата стоят доста по-различно. Мина време, вече е третият сезон на спектакъла.
Цялата пиеса от начало до край е изтъкана от разтърсващи емоционални моменти. За това е виновен авторът Йордан Славейков. Всеки път разтърсващите моменти за мен като актриса са в различни части от текста. Наблюдавам, че това зависи от моментното ми емоционално състояние.
Имам любимо изречение: „Нямам никаква илюзия, че разбирам какво представлява любовта. Мисля, че човек е способен само да регистрира началото и края ѝ.“
Йордан Славейков, автор на текста и режисьор на „Виктория“
„Достигането на 35 -о представление е истински голям успех. Често животът на един такъв спектакъл е обидно кратък, и това няма общо с качествата му.

Екипът, който създава „независим театрален спектакъл“ трябва по неизбежност да се научи в движение да бъде и добър администратор, счетоводител, мениджър, връзки с обществеността, да може да е и екип от сценични и технически служби, и още, и още. А това може да е уморителен процес. Хората просто не издържат, отказват се.
Ние, като екип, никога не се отказахме. Имаме късмета “I am Studio ” неотменно да е до нас в поддържането живота и качествата на “Виктория”. Мениджърката, нашата колежка Камелия Хатиб ни помага с рекламата, с контакти, осигурява ни достатъчно време за репетиции. Много помогнаха и номинациите за наградите “Икар” и “Аскеер”, наградата за режисура от международния театрален фестивал “Solo Act”.
А аз и актрисата говорим за представлението, каним публика.
Също така, много обичам тази театрална форма. Дипломният ми спектакъл също беше моно. Направих “ Оскар и розовата дама “ от Е.Е.Шмит с великолепната ни актриса Йорданка Стефанова.“
Театър
Преслав Търпанов с номинация „Икар“ за дебюта си в пиесата „Прашка“
Младият актьор е от класа на проф. Маргарита Младенов.

Актьорът Преслав Търпанов, който изпълнява ролята на Антон в пиесата „Прашка“ от руския драматург Николай Коляда с режисьор Йордан Славейков, е сред номинираните за театралната награда „Икар“ в категория „Дебют“.
Представлението „Прашка“ ще се играе на 8 и 24 февруари 2025 г. от 19.30 в I am Studio, София. Спектакълът е продукция на Фондация „Арт Офис“ – Art Office, осъществен е с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Национален фонд „Култура“, програма “Създаване ’24”.
Участват актьорите: Йордан Върбанов, Преслав Търпанов, за когото това е първа професионална изява, и Августина-Калина Петкова, която е и автор на текста на песента. Преводът и режисурата са на Йордан Славейков, музиката е на Христо Намлиев, сценография и мултимедията са създадени от Теодор Киряков. Плакат – Мирослав Веселинов, фотограф – Марин Кафеджийски.
„Прашка“ е пиеса за любовта – за първата и за последната, за голямата и забранената, за единствената и за невъзможната, несбъдната любов. Пиеса за страха от самия себе си, за изборите, които правим и за които плащаме висока цена; за срама, който може да превърне любовта в омраза.
Николай Коляда създава „Прашка“ в края на 80-те години. Авторът представя пиесата за първи път на национален драматургичен конкурс, където текстът е посрещнат с остри критики. Години наред никой театър не иска да я постави. Едва след успешна постановка в САЩ, водещи руски театри също я включват в репертоара си.

В България пиесата е поставена за първи път в края на деветдесетте години на миналия век в драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна.
Режисьорът Йордан Славейков за избора на актьорите в „Прашка“
„Както вече съм споделял, искам да направя “Прашка” от около двайсет години. През тези години съм чел пиесата с различни актьори, мислил съм я, не ми е давала мира. В тези четения и разговори любимо “постоянно присъствие” е била Августина Калина-Петкова като Лариса. След като направих поетичния пърформанс по стихове на Иван Радоев “Един бял лист” знаех, че съм намерил точния актьор за ролята на Иля. Това е Йордан Върбанов.
Най-трудно ми беше да открия този, който може да изиграе Антон по начина, по който аз искам да бъде изиграна ролята. Когато гледах дипломния спектакъл “Месец на село” на класа на проф. Маргарита Младенова в НАТФИЗ вече знаех, че Преслав Търпанов ще бъде Антон.
Останалото не е история. Начало е. Начало на пътя на спектакъла. Начало на творческия път на Преслав. Начало на още мои представления с всеки един от тези актьори, които заобичах по време на репетициите. Благодаря им, както и на Христо Намлиев за музиката, и на Теодор Киряков за мултимедията, сценографията и костюмите.

Благодарности на Съюз на артистите в България за номинацията, на I AM Studio за това, че са дом на пореден мой спектакъл.“
Николай Коляда е роден в Казахстан, основава собствен частен театър в Екатеринбург, класиран от Forbеs на пето място сред най-добрите руски театри. Той е актьор, режисьор, писател, преподавател и сценарист. Написал е над 120 пиеси. Коляда е сред съвременните руски драматурзи, който се отличава с изключителна чувствителност към житието на малкия, забравения, изпадналия от обществото човек. Пиесите му реабилитират този човек, намират светлина, там, където друг би видял само мрак.
-
Новата музикапреди 2 седмици
Nacho Paskal изкача с ново, завладяващо и секси парче
-
Новата музикапреди 4 седмици
Mik Loi представя „Cherry-Flavoured Kisser“
-
Новинипреди 1 месец
BOX TV с кампания: „Не превръщай пътя в сцена за трагедия“
-
Новинипреди 1 месец
Борис Илиев представя дебютния си албум „ЗА ТЕБ“
-
Събитияпреди 6 дни
София се превърна в столицата на спортните танци
-
Новата музикапреди 1 месец
Мария Матеев представя своята група KOYANGI и дебютния им сингъл “Сама”
-
Новата музикапреди 4 дни
Теодора Велева и сингъла Playing By The Rules
-
Кинопреди 1 месец
Аматьорът: Адаптация на едноименния бестселър на Робърт Лител